Философски наръчник за средната възраст от Кийрън Сетия

Авторът на книгата „Средната възраст: Философски наръчник“ (Midlife: A Philosophical guide)  е Кийрън Сетия (Kieran Setiya). Той е следвал философия в Кеймбридж в периода 1993- 1996 година и след това защитава докторска степен по философия в Университета в Принстън през 2001 година. Той печели многократно стипендии за своите философски изследвания. През 2012 г. Кийрън Сетия придобива професорска титла в Университета в Питсбърг, а през 2014 година се мести да преподава в Масачузетския Институт по технолиите (MIT).  Той все още преподава там, разработвайки трудове по етика, епистемология и философия на съзнанието.

Неговата книга „Средната възраст: Философски наръчник“ е разработена като наръчник за самопомощ за него самия. Помагайки му да преодолее своята криза на средната възраст, той решава да я сподели с всички читатели. Сетия е един от най-добрите морални философи, който е последовател на аналитичната традиция. Някои читатели може да погледнат скептично на този наръчник, тъй като при литературата за самопомощ не  е необходимо да се търси истината, а това си е област на философията. Но както самият автор напомня в книгата, философската картина тук е само частична. От самото начало философията е била тясно свързана с някои техники на самоусъвършенстване. Повечето учения на класическата гръцка и римска философия, както и по-голямата част оъ класиците на будистката философия, обявяват своите учения като търсещи истината и програми за успешен живот. Този модел на философията е бил изоставен за векове като резултат от борбата на философията да намери своето място в интелектуалния свят, в който доминира модерната наука.

В този контекст творбата на Сетия е завръщане към тази традиция на философията. Книгата му е само шест глави, в които освен търсенето на истината, той се опитва да покаже разбирането на истината като основа на по-пълноценен и добър живот за човека.

Кризата на средната възраст е носталгията по миналите години на младостта, когато човек се приема като безгранично и безкрайно съществуващ. Авторът обяснява тази грешка като основна причина за грешните мисли и поведение на хората на средна възраст. Според него хората не искат наистина да бъдат млади отново, защото вече са по-опитни, по-зрели и емоционално развити. Всеки един човек си мисли в ретроспекция за своите решения и как би ги променил, но дали наистина е необходимо да се променят? Всяко едно решение, взето преди години, ни превръща в хората, които сме сега, в настоящия момент. Сетия предлага ободряващ съвет за всеки читател, независимо от възрастта му. Ако сте на средна възраст, то бъдете сигурни, че няма да се радвате да бъдете отново млади. Ако сте млади, престанете да се безпокоите за бъдещото съжаление от решенията си, тъй като и най-доброто решение налага загуба. Ако сте по-възрастни, се радвайте на настоящето, тъй като сте  оставили тези панически състояния зад себе си.

Книгата е написана на очарователен „елементарен“ език, преплетен с хумор като „амалгама“ между самопомощта и интелектуално изследване. Резултатът от изследването е, че причината за кризата е борбата между притесненията за миналите решения  и за бъдещето. Това е напрежението между „живота за бъдещето“ и „живота в миналото“. Тази криза е симптом на практичната перспектива, която е разтеглена до пресечната точка между миналото и бъдещето. За да разрешим кризата, ние трябва да приемаме настоящето като нещо повече от момента, в който бъдещето навлиза в миналото. Съветът на автора „да живеем в настоящето“ е нещо като „здравословна илюзия“ на младостта и старостта – техника за избягване на мрачната истина за нашето собствено съществуване, начин да живеем с част от истината и повече срещу нея.

Автор: Милица Асенова

Източници:

http://www.ksetiya.net/midlife.html

https://www.theguardian.com/lifeandstyle/2018/feb/02/good-news-about-regrets-oliver-burkeman

Living in the Present: On Kieran Setiya’s “Midlife: A Philosophical Guide”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *