Александър Ненов ни отвежда в един друг свят, в който можем да живеем вечно

Александър Ненов е интернет предприемач и писател. Автор е на книгите – „На един клик разстояние“, „Как да печелим от Интернет“ и „Интернет безопасност“. „Летящата планета“ е заглавието на най-новата му произведение, което може да се квалифицира като фантастика, антиутопия, но същевременно включва в себе си елементи от реалистичен сценарий. В нго се сблъскват две гледни точки, две същевременно силни, но и взаимно изключващи се страни – Еколозите (наричани още „Зелените“) и Учените. Първите са тези, които са превзели властта на Земята. Те искат да запазят максимално природните ресурси на планетата, като са забранили космическите полети, научните експерименти, технологиите и всичко подобно, което според тях би навредило на природата. Учените и техните последователи от своя страна, все още продължават да вярват в науката, експериментите и идеята за изследване на космоса. Тъй като властта е в „ръцете“ на Зелените, те са тези, които определят политическите правила и упорито се опитват да отрекат всички теории на опонентите си. Всичко обаче се променя, когато в космическото пространство, близо до Земята, се появява летящ обект, който по всичко прилича на планета, която изглежда досущ като нашата. Заради нея учените отново влизат в играта със сериозна роля – да разберат каква точно е тази планета и защо е там. Книгата дава няколко доста различни и интересни теории не само за бъдещето, но и за миналото. Каква е причината двете опозиции да се обединят и с цената на какво – можете да разберете в книгата на Александър Ненов „Летящата планета“. 

А сега, ще ви представим едно интервю, в което дава някои  напълно реалистични негови идеи и мнения.

  1. Има ли персонаж от книгата, който е най-близо до теб самия.

Не съм се фокусирал на това, но то неминуемо се е случило. Моите разбирания за света се преплитат в различни герои на моята история, като понякога колебанията ми излизат под формата на спорове. Така споря сам със себе си.

 

  1. В книгата има доста научна информация и най-вече за устройството на ракети и космически кораби. Сам ли набавяше информацията за тези неща или има някой, до когото си се допитвал?

Това ми е като хоби и аз лично се интересувам както от квантова физика, така и от астрофизика. Част от идеите са лично мои и се надявам някой ден да станат факт, а други са части от мои лични космически проекти, които планирам да развия в бъдеще. Нещо, което не съм споменавал до момента публично.

 

  1. Едно от нещата, от които се интересуваш и си се занимавал в миналото е именно биологията или неща тясно свързани с нея. Също така, ти си почитател на науката и иновациите. Отражение ли е по някакъв начин сюжета в книгата на теб самия, на твоите различни гледни точки? И къде според теб е най-добрата алтернатива за човечеството – клоняща напълно към едната страна (екология срещу наука) или по- скоро е някъде по средата?

Биологията от повечето хора се приема като нещо свързано в природата и противоречащо на техниката. Аз всъщност винаги съм учил и работил в сферата на технологиите в биологията – клониране, математическо моделиране на клетки, принтиране на органи чрез 3D принтери. Всичко това е част от същността на биологията и в книгата съм се опитал да покажа на хората, че не трябва да се плашим нито от генно модифицираните организми, нито от клонирането или нанороботите, които само след няколко години ще плуват в кръвта  ни и ще ни помагат да бъдем здрави и щастливи.

 

  1. Ако романа ти не беше класифициран в жанра „фантастика“, щеше ли да бъде заклеймен като конспирация според теб?

 

Конспирациите също са вид фантастика – нереални неща, в които много хора вярват. Разликата обаче е в това, че научната фантастика често става реалност само след няколко десетилетия, докато конспиративните теории никога не могат да бъдат доказани. Ако беше заклеймен като конспирация би било чудесно, защото аудиторията на този тип идеи е огромна и това със сигурност ще е добър маркетинг за романа. Ще го имам предвид за следващите си проекти.

 

  1. В книгата описваш един идеализиран свят – планетата Нова Земя. В нея хората могат да бъдат излекувани от всички болести, да живеят дълго време в цветущо здраве, могат да не работят, да имат колкото си искат свободно време и няма да им се налага да мислят за това как да си платят сметките или как да си осигурят прехраната. Според теб кога е по-възможно да съществува този свят – в миналото или в бъдещето?

Само в бъдещето. Миналото го знаем и то е било изключително трудно. Никой от нас не би искал да живее и един ден в миналото, дори и това да е само 50-100 години назад. С всяко столетие назад във времето света е бил много по-враждебен и примитивен. Описания от мен свят звучи като утопия, но той е напълно възможен когато постигнем още по-голям напредък в науката. Тогава всички досадни дейности ще бъдат вършени от роботи и макар ние сега да си ги представяме като хора, е време да осъзнаем, че в момента огромна част от дейностите вече се извършват от роботизирани апарати, които заместват хората. Когато всички хора бъдат изместени от роботи, ние ще можем да правим това което искаме, а не това което трябва.

 

 

  1. Какво е бъдещето на българския автор?

 

Не бих обединил авторите у нас под един етикет. Има такива, които имат желание да живеят в комунизма, други все още тъпчат в посткомунистическия период и живеят, за да го разказват. Аз съм избрал да гледам от сладката страна на нещата и напред във времето. Като автор не се ограничавам в територията на страната, а действията на моите книги и разкази се развива на различни точки по света, включително на светлини години от тук.

Ако българският автор има желание да е част от бъдещето, то определено е добре той да се замисли за това що е то електронна книга и защо не е издавал такава, как може да преведе своите произведения на английски, руски, френски, испански или произволен друг език, за да достигнат те до истинския пазар. У нас четат само 14% от населението, при това не редовно. А всеки автор иска да бъде четен. Решението е да намерим пазар, който чете повече и иска да чете нас.

 

  1. В крайна сметка, любовта ли е основният двигател и тя ли ще върне планетата Нова Земя? 

Любовта е била движеща сила още от както сме обитавали пещерите. Тя ще е движеща сила и след като покорим галактиката. Но дали ще има продължение на книгата и как свършва тя… няма да издам. Всъщност и аз още не знам.

 

  1. Как виждаш себе си през 2054 г. ?

Ще съм на 72 години. Ще съм в разцвета на силите си и ще чакам поредното си дете, докато с жена ми се радваме на красивите плажове в Шриланка. Ще пътувам често до моите приятели в базата на Луната, най-малкото, за да се радвам на изключителната гледка. Пред мен ще има още няколко стотин години живот, което ще ме е направило спокоен и уверен човек, който не бърза за никъде.

 

  1. Ще завладява ли „Летящата планета“ нови територии, какви са плановете за чужбина?

Плана е да завладеем англоезичния пазар, като ще се фокусираме над пазара в САЩ и Великобритания. Не само защото пазарите са огромни, а и защото там фантастиката е жанр, който се цени изключително много и има силни позиции още от миналия век. Обратната връзка от подобна публика ще бъде изключително полезна за мен, а подобен експеримент ще е полезен и за всички български автори, за които чуждия пазар е утопия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *