Ученият изследвал мозъка на Айнщайн смята, че тези няколко фактора помагат за развитието му

Въпреки, че вече се стремим да създадем перфектен изкуствен интелект,  се оказва, че все още не познаваме напълно човешките мозъци. Много от нас са се питали, дали умовете на гениите или по-интелигентните хора, са  различни от тези на другите.  Един от най-интересните и изследвани случай е този за мозъка на Айнщайн. През 1985 г. американският учен Мариан Деймънд (Marian Diamond) изследва мозъка на известния гений, за да се опита да отговори на този въпрос.

Когато говорим за мозъка, често сме свикнали да обръщаме внимание само на невроните, които го задвижват. В своята същност обаче, той има и други важни тъкани, които са отговорни за функциите му. Те се наричат глиални клетки (glial cells). Термина идва от гръцката дума glia, което се превежда като glue- лепило. Много време учените са смятали, че тази дума подхожда добре на тези клетки, защото те не правят нищо друго, освен да свързват целия мозък. Някои видове глиални клетки всъщност са астроциди (astrocyte).

През 1985 г. констатациите на Diamond са били почти разочароващи. Мозъкът на Айнщайн не съдържа повече неврони в сравнение с обикновения човек. Той обаче съдържа повече астроцити, в лявата долна част на мозъка – областта, свързана с математическото мислене. През тези години изследването е било съсредоточено изцяло в  невроните, а на астроцидите не се обръщаше никакво внимание.

Dr. Diamond taking a close look at the brain of a rat. (Eric Luse/San Francisco Chronicle)// https://www.washingtonpost.com

 

Винаги сме приемали, че синапса (synapse), в който двете мозъчни клетки се присъединяват, за да носят информация, се състои само от две мозъчни клетки. Синапса обаче се състои от две мозъчни клетки  и астроцит.

Астроцитите пораждат синапси. Те не само са ключови в синаптичната пластичност, но сами са гъвкави- растат и се променят. Един астроцит може да бъде в контакт с два милиона синапса, координирайки тяхната дейност и пластичност в огромните сфери на човешкия мозък – и допринасяйки за нашата интелигентност.

Както стана ясно, Айнщайн е имал астроциди в повече от нормалното.  Дали и как обаче обикновените мозъци могат да постигнат повишаване на това вещество.

Изследванията, някои от които още от д-р Деймънт, показват, че поставени плъхове в обогатена среда стават малко „по-интелигентни“ от другите. Т.нар.  глиални клетки се увеличават.

Проучванията показват, че когато мозъка се ангажира постоянно с нови и непознати до този момент неща, той се развива. За да се постигне това е нужна енергия и полагане на усилия от негова страна.

Д-р Деймънт стига да извода, че има пет основни фактора, които могат да помогнат на мозъка да се развие. Те са: добра диета, упражнения, предизвикателства, нови неща и.. любов. При всички тях се отделят различни хормони, които по някакъв начин спомагат активността на мозъка, а от там и развитието му. Намаляване на повторяемостта и стандартизацията, и насърчаване на хората да учат, да овладеят нови неща извън техния набор от умения, са ключови.

Когато д-р Деймънт съобщава констатациите си относно мозъка на Айнщайн, коментарите тогава са, че той не е с нищо по-различен от останалите. Благодарение на днешните постижения в науката става ясно, че това съвсем не е така.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *